Морбили (дребна шарка) | Болести и лечение

Болести и лечение > Морбили | здравето.com

МОРБИЛИ (дребна шарка) – остро инфекциозно заболяване. Характеризира се с развиване на висока телесна температура, интоксикация, увреждане на горните дихателни пътища и петнист обрив по кожата.

Причинител на заболяването – вирус, който може да се унищожи при нагряване, ултравиолетово облъчване или при третиране с дезинфектанти. Това е специфичен РНК-вирус, който причинява характерен за заболяването брусница – макуло-папулозен обрив. Вирусът принадлежи на сем. Paramyxoviridae и е от рода Morbillivirus.

Дребната шарка (брусницата, морбили) протича за няколко седмици, като заразата е по въздушно-капков път поради ниската издръжливост на вируса.

Във външна среда той почти веднага бива унищожен поради ниската си адаптивност.

Епидемология – лицата, които са най-сериозно предразположени към вируса морбили, са тези на възраст от около 2 до 10 години. Съвсем малките деца не се разболяват толкова често от дребна шарка, понеже в първите месеци от живота си, бебетата получават анти-тела от майчиното мляко по време на кърмене (до 3-месечна възраст). Бебетата до 9-месечна възраст също не боледуват от морбили. Заболеваемостта при малките деца е висока, тъй като заразяването става много бързо и лесно при общуване с болен човек. При липса на ваксинация срещу дребна шарка нивата на заразяване като процент са изключително високи – малко над 95%. Заразяването става само посредством близък контакт с болен човек – по въздушно-капов път при кихане, кашляне, а дори и при нормален разговор, продължил няколко минути.

Източник на инфекция – болният човек, заразен 2 дни преди проявата на първите признаци на болестта. Той е заразоносител и представлява потенциална заплаха за здравето на околните в продължение на 5 дни след появата на обрива.

Заразата се предава по въздушно-капков път. Поради ниската стабилност на вируса, заразяване посредством трети лица, както и чрез различни предмети, не може да настъпи. Хората са изключително възприемчиви към това заболяване.

Развитие на заболяването – вирусът попада върху лигавицата на дихателните пътища (конюнктивите, орофарингеалната и назофарингеалната лигавица на пациента). Размножава се и по кръвен път се разнася по целия организъм. Разпространява се и чрез лимфната система на организма.

По време на инфекцията и през следващите месеци, имунитетът на заболелия е снижен, което е предпоставка за обострянето на съществуващи хронични възпалителни заболявания(синузит, тонзилит, отит и други).

След прекарано заболяване се развива пожизнен имунитет!

Признаци

Инкубационният период трае 9-11 дни. Болестта започва с повишена температура до 38-39 °С, със симптоми на лека настинка, груба и дрезгава кашлица, главоболие, обща отпадналост и нарушения на съня. Лицето и клепачите подпухват и оттичат. Кашлицата при това заболяване е много суха, лаещо звучаща, отделят се сериозни количества назална секреция. Обилната хрема и състоянието на умора и отпадналост продължават няколко дни по време на крайния стадий на инкубационния период – катарален стадий. По време на тои стадий се появяват бели точици в устната кухина, на лигавицата на пациента. Това са т. нар. петна на Филатов-Коплик, които лесно се различават поради голямата си контрастност на фона на розово-червенеещите венци и език. Диаметърът на малките петънца е само няколко милиметра, но те не се задържат никак дълго и изчезват почти веднага след появата си (няколко часа). След преминаването на въпросния стадий температурата рязко се понижава, обикновено към средата на втората седмица след заразяване, като се подобрява и цялостния тонус на тялото. Няколко часа по-късно отново има рязко повишаване, което е придружено и от появата на обрив по тялото на пациента. Обривът е характерен за морбили и се разпространява по кожата на болния за 24 часа, като започва появата си обикновено зад ушите, преминавайки по шията и лицето. На втория ден обхваща торсовата част на пациента, а в в следващите няколко дни и долните крайници. По дланите и ходилата не се появяват пъпчици. Най-многобройни обикновено те са по лицето и шията. Размерите им са изключително малки и няколко дни след появата си започват постепенно да избледняват първо на лицето. Обривът загубва релефа си от 1-2 мм и пъпките започват да покафеняват, състояние, което може да бъде запазено няколко дни. След това напълно изчезват, като едновременно с пълното им избледняване отслабва обилната хрема и дрезгавото кашляне, което се проявява при пациентите.

Възможни усложнения – пневмония, синузит, поражения на роговицата на окото и нервната система.

Диагностициране на заболяването – диагноза се поставя след изследвания на кръв от вената.

Лечение – пациенти с лека до умерена форма на морбили се лекуват успешно в домашни условия. Остават под наблюдение на общопрактикуващ лекар. Пациенти с тежки и сложни форми на това заболяване се настаняват в болнично заведение. Когато лечението става у дома се препоръчва висока хигиена и превенция за заразяването на останалите членове на семейството, които все още не са боледували от дребна шарка. Препоръчително е болният да се храни с кашкави храни, пие често, по малко течности, като приема и витамини. Когато инфекцията се усложни по време на домашно лечение могат да се дават и антибиотици.