ДИФТЕРИТ – остро инфекциозно заболяване. Характеризира се с локално възпаление, предимно на лигавиците, с проява на обща интоксикация и токсично увреждане на сърдечно-съдовата и нервна система.

Причинител:

Дифтерит се причинява от бактерия, която е устойчива на ниски и високи температури. Тя може да се задържи в предмети, които се ползват от блония. Лесно се унищожава при кипене и след въздействие с дезинфектанти. В процеса на размножаване в тъканите, бактериите на дифтерита произвеждат токсин, който играе основна роля в развитието на заболяването.

Източник на инфекцията е заболелият човек и „здрав“ такъв, който е носител на дифтериен бацил, произвеждащ токсин. Болният представлява сериозна опасност за околните. Патогенът е локализиран в носоглътката и горните дихателни пътища и се отделя в околната среда с капки нозофарингеален секрет. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път.

Развитие на заболяването – дифтерит

Най-често патогенът се съдържа в лигавицата на гърлото. Там дифтеритният бацил развива местен възпалителен процес, който се разпространява в околните тъкани и причинява оток, хиперемия, хеморагия. След прекарано заболяване се създава траен имунитет.

Признаци на заболяването

Инкубационният период е от 2 до 10 дни. В зависимост от местоположението на първичната зараза, се разграничават дифтерия на фаринкса, ларинкса, носа. Най-често се среща фарингеална дифтерия. Характеризира се с висока температура, интоксикация, както и възпалителни промени на сливиците.

Усложнения – миокардит, парализа на сърдечния мускул, парализа на дихателните мускули и диафрагмата, неврит.

Диагностициране на заболяването – Диагноза се поставя след проведено изследване на гърлен и носен секрет.

Спешна медицинска помощ

Болните от дифтерия, както и пациенти със съмнения за дифтерия, подлежат на незабавна изолация и настаняване за лечение в инфекциозно отделение!

Мерки за предотвратяване на дифертит

Основната дейност по профилактика на заболяването е добре организирано и навременно ваксиниране с дифтериен токсоид. За целта на всеки 10 години се прави реимунизация срещу дифтерия.

Жилището на болния се дезинфекцира!

Лица, които са били в пряк контакт със заболял от дифтерит, подлежат на лекарско наблюдение в продължение на 7 дни, през което време задължително се провеждат и бактериологични изследвания.