В основата на симптоматиката на болестта на Паркинсон е дисфункцията на базалните ганглии, които представляват специфични структури на мозъка и регулират много моторни и психични процеси.

Първите моторни симптоми (потреперване на ръцете) се появяват едва когато 70-80% от допаминергичните неврони са дегенерирали. Около 30 до 50% от пациентите страдат от депресия, а 20 – 25 % развиват деменция.

Болестта на Паркинсон се среща сравнително рядко и засяга основно хора между 50 и 60 годишна възраст, но през последните години болестта се среща при все повече млади хора.

Диагнозата се поставя след провеждане на анамнеза и неврологично тестване, в това число оценка на състоянието на мускулите. Тестват се рефлекс на мускулите, силата им, начин на движение, зрение и др. Настроението на болният също се има предвид. Има случаи, когато диагнозата се поставя, след като се види начинът на въздействие на изписаните медикаменти при болест на Паркинсон. Не съществува лабораторно изследване, чрез което да се диагностицира болестта на Паркинсон, но е възможно да се изисква такова, за да се отхвърлят някой други предположения.

До момента не е открито лечение на Болестта на Паркинсон, дегеративните процеси в субстанция нигра не могат да бъдат спрени.

Лечението се състой в облекчаването и премахването на симптоматиката на болестта. Това става чрез комбинация от фармакологична терапия, психотерапия, физиотерапия, а понякога и неврохирургична намеса. Симптоматичното лечение позволява на заболелите да водят пълноценен и нормален живот, въпреки заболяването си.

Болестта на паркинсон е хронично заболяване и невродегенеративните процеси напредват бавно, но постоянно. Въпреки лечението, симптоматиката обременява пациентите значително. Крайната фаза на болестта налага болният да бъде постоянно легнал или седнал.