Апендицит или апандисит, представлява възпаление на придатъка на сляпото черво апендикса, причинено от чревен или лимфен застой.

При него бактерии, типични за чревната флора проникват в стената на апендикса и предизвикват серозно или гнойно възпаление. Поради подуването на тъканта, отворът, който свързва апендикса с цекума, се свива и гнойта може да застои и да образува ем пием. Ненавременната намеса може да предизвика перитонит.

От апендицит страдат хора във всички възрасти, но най-често деца и млади хора.

Обяснението е, че сляпото черво у децата е все още късо и му липсва характерната извита форма. По тази причина отворът, с който апендиксът се свързва с цекума, е по-широк, което улеснява навлизането на фекални маси в него и води до по-висок риск.

Апендиксът на възрастните хора атрофира с времето, което обяснява по-редките случаи при тях. От съществено значение са и хранителният режим и прекараните в миналото заболявания на червата.

Според начина на протичане, може да разгледаме два вида апендицит:

• Остър апендицит: Това е най-често срещаното остро хирургическо заболяване на корема. При него болката обхваща целият корем, но за няколко часа се локализира в долния му десен край. Тя е силна, постоянна и остра при движение. Обикновено съпътстваща е и повишена температура до 38 градуса, както и гадене и повръщане. Коремът се втвърдява, отделят се газове, пулсът се ускорява до над 100 удара в минута.
• Хроничен апендицит: Той може да бъде последица на прекаран пристъп на остър апендицит, който е протекъл добре, но може и да започне незабележимо въпреки, че често има запек, подуване на корема. Проявява се стъпи болки, които се локализират вдясно под пъпа.

Острият, понякога и хроничният апендицит се лекуват оперативно, като се отстранява израстъка на сляпото черво.