Вие сте тук
Начало > Болести и лечение > Холера – какво знаем за нея?

Холера – какво знаем за нея?

Здравни-ТЕМИ-от-CredoWeb

апр 10, 2013 | Здравето.com

Какво знаем за болестта холера

Холера

Холерата е тежко инфекциозно заболяване, предизвикано от бактерията Vibrio cholerae. Характеризира с интоксикация, дехидратация, поражение на тънкото черво, гастроинтестинални прояви. Болестта протича тежко и има висока смъртност.

Предаването на болестта холера става по фекално-орален път, с водата, хранителните продукти и замърсени ръце. В най-тежките си форми болестта може да убие човек, в рамките на три часа след неговото заразяване, но в масовите случай смъртта настъпва след 18 часа до няколко денонощие, ако пациентът не е лекуван своевременно и ефективно.

Как става заразяването?

Заразяването става най-често чрез водата, храната, замърсените ръце и предмети, обкръжаващи ни. Холерните вибриони биват погълнати и развитието на болестта започва да тече.

Водата обикновено се заразява чрез директна фекална контаминация, вливане на канални води във водоизточниците, миене на контаминирани съдове, при авари във водопроводната и канализационната система и др.

Холерата може да се предаде чрез храна, когато болните с лека форма или вибрионосителите вземат участие в приготвяне и сервиране на храна.

Холера

Затвореният кръг на движение на холерните осигурява съхранението им в междуепидемичните периоди, което от своя страна води до периодичното възникване на холерни епидемии.

Инкубационният период на болестта е от 1 до 5 дни, понякога достига и до 10 дни. Заболяването започва с главоболие, липса на апетит, тежест и болка в стомаха, диария. Температурата се повишава до 38 градуса.

Диагностицирането на Холерата става въз основа на епидемиологичните данни, клиничната картина и клинични изследвания. В началото на холерна епидемия диагнозата е трудна поради липса на клинично изявени случаи и решаващо значение имат микробиологичните изследвания

Как се лекува?

Болните се лекуват с разтвори приложени перорално и венозно, с цел преодоляване на водноелектролитните загуби. Първоначално загубените течности се заместват, а в следващите етапи се правят корекция на новите загуби. Използва се глюкоза, натриев хлорид, натриев бикарбонат и др.

Прогнозата на болестта е благоприятна при навременното й диагностициране и лечение. В противен случай може да има фатален край. След преболедуване организма изгражда бърз, но нетраен имунитет.

Top