Хламидия /хламидоза/– инфекциозно заболяване, което се предава по полов път. По степен на разпространение заема едно от първите места сред полово предаваните болести. Науката се отнася към хламидиозата като към специфична категория вирусни заболявания. Болестта се разпространява на паразитиращ принцип. Паразитът прониква в здрава клетка, храни се за сметка на нейните ресурси, след което я разрушава.

Хламидиите поразяват не само пикочо-половата система, но се отразяват пагубно на зрението, сърдечно-съдовата и дихателна система, както и на органите на слуха. В началната си фаза коварното заболяване протича безсимптомно. Инкубационният период продължава докато в тялото не се образува подходяща среда за размножаване на хламидия.

Фактори за развитие на заболяването:

• честа смяна на сексуалният партньор;
• вирусни и инфекциозни заболявания;
• продължителен прием на антибиотици…

Хламидийната инфекция прогресира при понижен имунен статус.

Основните симптоми на хламидия/хламидоза/:

• слузесто-гнойни отделяния от влагалището;
• генитален сърбеж;
• парене при уриниране;
• болки в корема;
• болки, наподобяващи предменструален синдром…

Необходимо е още при първите необичайни симптоми, жената да се консултира с личния си гинеколог и да се назначат необходимите клинични изследвания.

Хламидиозата подлежи на задължително лечение, което трябва да започне възможно най-рано, за да се избегнат неприятните последици и усложнения.

Заболяването се диагностицира с помощта на кръвен анализ. Инфекцията по време на бременност може до доведе до усложнения за плода. Желателно е да се пристъпи към клинични изследвания за установяване на наличието на хламидия, преди настъпване на планирана бременност.

Хламидиозата може да бъде съпътствана и от други микроорганизми (гарднерела, трихомоназа, микоплазма), което води до възпаление на влагалището. Хламидиозата може да бъде причина за образуване на сраствания в маточните тръби, в следствие на което да доведе до настъпването на извънматочна бременност или стерилитет.