Болести и лечение > Пиелонефрит | здравето.com
Пиелонефритът е инфекциозно възпалително заболяване, при което патологичният процес се изразява в засягане на лигавицата на бъбречните легенчета. За да се класифицира като възпалителен процес, локализиран главно в бъбречното легенче, понякога се използва терминът „пиелит“. Този термин не е достатъчно подходящ, тъй като възпалението обхваща не само бъбречното легенче, но и бъбречната тъкан.
Чест причинител на заболяването е бактерията ешерихия коли, както и стафилококови и ентерококови бактерии. Пиелонефритът много често се среща и при бременни жени, и може да окаже своето неблагоприятно въздействие върху хода на бременността и следродовия период при жената.
Основните предпоставки за развитието на болестта пиелонефрит са – на първо място женския пол. Имайки предвид същността и симптомите на болестта, по-късите пикочни пътища при жените могат да се възпалят много по-лесно и това да доведе до развитие на пиелонефрит. Когато урината на пациента съдържа прекалено много токсини поради липсата на правилно хранене и приемане на течности, също има налице голяма опасност от усложнение на инфекцията. Относно токсичността може лесно да се съди по цвета на урината – колкото по-тъмно жълт е той, толкова по-голямо е количеството токсини там. Желателно е веднага да се увеличи приемът на течности. Различни травми в областта на отделителната система и при двата пола също са сериозни предпоставки за поява на пиелонефрита. Много е важно да бъдат взети навременни мерки, за да бъдат избегнати всякакви усложнения на болестта. След полов акт също може да има налице заразяване от пиелонефрит.
Острият пиелонефрит се характеризира с общи симптоми на: – отпадналост, болки в тялото, втрисане и висока температура до 39-40 градуса, гадене, повръщане.
Симптоматиката на острия пиелонефрит в голяма степен зависи от това до каква степен е нарушена отделителната функция на бъбрека.
В някои случаи страданието е придружено с остри болки в кръста, които значително допринасят за влошаване на общото състояние на пациента. В своя пик болката предизвиква втрисане и рязко повишаване на телесната температура. Треската отстъпва място на критичното спадане на температурата до субфебрилна, обливане в пот, постепенно снижаване на интензитета на болката в лумбалната област до пълно й изчезване, след което самочувствието на болния се подобрява.
Лечението на пиелонефрит е стационарно
Насочено е към отстраняване на огнищата на хронични инфекции и възстановяване на нормалното функциониране на бъбреците. Лечението с антибиотици е продължително. Включват се диоретици и препарати за укрепване и стабилизиране на имунната система.
Ранната диагностика на хроничния пиелонефрит, както и последователното и трайно лечение, могат до доведат до пълно възстановяване и оздравяване.