Болести и лечение > Захарен диабет | здравето.com
Захарен диабет – хронично заболяване. Като правило то е генетично обусловено и се характеризира с нарушение на всички видове метаболизъм, преди всичко – въглехидратният. За диабета е характерно наличието на хипергликемия (завишени нива на глюкозата в кръвта) и глюкозурия (наличие на глюкоза в урината), причинени от инсулинов дефицит.
През 1981г. Световната здравна организация дава следното определение за диабет: – състояние на хронична хипергликемия, която може да се развие в резултат на външни(ендогенни) причини и генетически фактори, които се допълват взаимно.
Основен признак на захарен диабет е повишаване на нивото на кръвната захар (хипергликемия). Съдържанието на захар в кръвта на здрав човек, измерена на гладно, е 3,33-5,55 ммол/л.
Известно е, че водеща роля във въглехидратния обмен играе панкреасът. Той изпълнява две основни функции:
- Външна секреция – производство на храносмилателни ензими, които от него попадат в дванадесетопръстника и вземат участие в храносмилането: разграждат протеини, мазнини и въглехидрати до малко по-сложни съединения, за да могат след това по-лесно да се абсорбират в кръвта.
- Вътрешна секреция – производство на хормони в Лангерхансовите острови. Това са три основни типа клетки, отговорни за синтеза на инсулин в организма:
ü бета-клетки (секретират инсулин);
ü алфа-клетки ( секретират глюкагон);
ü делта- клетки (секретират сомастин).
Нивото на кръвната захар се поддържа основно от два хормона:
ü инсулин (понижава нивото на кръвната захар);
ü глюкагон (повишава нивото на кръвната захар).
Кога се поставя диагнозата
Най-сигурният начин е лабораторното измерване на глюкозата в кръвта:
Случаен тест за кръвна захар: При установяване на кръвна захар над 11,1 mmol/L, независимо кога е било последното хранене, т.е. и след нахранване, това е диабет;
Тест на гладно: резултат между 6.1 до 6,9 mmol/L се смята за предиабет. А над 7 mmol / L при два отделни теста – диабет;
Орален глюкозотолерантен тест. При него кръвната захар се измерва сутрин на гладно, след това се изпива около 200 милилитра течност, съдържаща 75 грама глюкоза. Кръв се взима отново след половин час, един час и след два часа. Основните и най-важни резултати са на втория час. Ако тогава се измери кръвна захар под 7.8 mmol/L, резултатът е нормален. Нарушен въглехидратен толеранс има при резултати между 7.8 и 11 mmol/L и диабет е над 11.1 mmol/L;
Гликиран хемоглобин (A1C). Този кръвен тест не изисква да се прави на гладно. Той показва средното ниво на кръвна захар през последните два до три месеца. Измерва се процентът на кръвната захар, свързана с хемоглобина в кръвта. Колкото по-високи са били нивата на кръвната захар в кръвния серум, толкова повече глюкоза ще има, свързана с хемоглобина. Когато гликираният хемоглобин е над 6.5% в два отделни теста, заболяването е налице. Резултат между 5,7 и 6,4 % показва предиабет. Нормални са стойностите под 5.7 на сто, те се считат за нормални;
Изследване на урината: може да се установи повишено количество на кетони, които са страничен продукт, ако мускулната и мастната тъкан се използват за енергия, когато тялото няма достатъчно инсулин, за да използва наличната глюкоза. Също така в урината може да се установи захар, което не е обичайно за здрави хора.
Фактори, които допринасят развитието на диабет:
- затлъстяване;
- неподвижност;
- генетична предразположеност;
- стрес;
- преяждане;
- неблагоприятно въздействие на някои лекарствени вещества върху въглехидратния обмен;
- вирусна чувствителност на панкреаса…
Няма единна причина за развитието на диабет. Наследява се не самата болест, а предразположеността към нея. Това е мултифункционално заболяване, т.е. нужно е да се слеят множество фактори, за да се прояви болестта. Трябва да се отбележи, че съществува наследствено предразположение към диабет, но при съблюдаване на прости правила, захарния диабет може да се избегне. Нужно е да не се преяжда, да се следи количеството алкохол, който се поема, както и броя на шоколадовите бонбони, които се изяждат. Това е гаранция ако не за сигурна, то поне за забавена във времето поява на заболяването.