Епилепсия– често срещано заболяване (около 0,5-1% от населението), дължащо се на  нарушаване на нормалните електрохимични функции на мозъка. В здравия мозък информацията постъпва в нервните клетки на мозъка и се предава към други части на тялото. При пациент с епилепсия този ритъм е нарушен от внезапни и комбинирани изблици на електрическа енергия. При достатъчно силен интензитет, те могат да доведат до временна загуба на съзнание, неволеви движения на крайниците и нарушена чувствителност. Тези проявления се наричат епилептични пристъпи.

Съществуват две категории пристъпи:

• частични (парциални) – появяват в едната област на мозъка;
• генерализирани – възбуждането се предава в по-голямата част на мозъка.

Пристъпът продължава докато не се възстанови нормалната електрическа активност на клетките в мозъка. Той може да бъде предшестван от т.нар аура – чувство на дискомфорт и усещане за предстояща „атака“.

Фактори, които могат да провокират епилептичен пристъп:

• стрес;
• нарушение на съня;
• хронична умора;
• недохранване;
• мигащ индикатор в очите;
• пропуснат прием на антиконвулсанти.

В голям процент от случаите, причината за епилептичен пристъп не е изяснена. В останалата част от случаите, тя е следствие от черепно-мозъчни или родилни травми, мозъчни тумори, въздействие на токсични вещества, вродени заболявания на мозъчната структура, наследствена обремененост, сърдечно-съдови и инфекциозни заболявания.

Лечението на епилепсия е възможно с помощта на медикаменти, хирургична интервенция, хипноза.