Причинителите на болестта са бактерии от сем. Enterobacteriaceae, род Shigella и представляват грам отрицателни неподвижни пръчици.

Източник на инфекцията е болен човек или бактерионосител. Заразяването става по фекално-орален път, чрез хранителни продукти, вода или чрез мухи, които разпространяват шигелозите.

Най-застрашени от дизентерията са децата на възраст между една и три години, а бумът й е през лятно есенния сезон. Заболяването е свързано с лоша хигиена.

Попаднали веднъж през устата, бактериите, причиняващи дизентерията достигат до стомаха. Част от тях загиват там, под въздействието на стомашните киселини, но преживелите достигат до тънките черва и се размножават в лумена. Част от бактериите достигат и до дебелото черво, където произвеждат токсини и причиняват деструкция на клетките.

Инкубационният период на дизентерията е една седмица.

В началото заболяването е остро, придружено с висока температура, треска, безсилие, главоболие, коремни болки и диария.

Обезводняването на организма е потенциална опасност, застрашаваща живота особено силно на децата. При дехидратация може да се достигне дори до гърчове.

Болестта е в силната си фаза около 4 или 5 дни, след което преминава бързо.

Разгарът на дизентерията е 4-5 дни, възстановяването е бързо.

Към съмнения за дизентерия може да ни насочи клиничната картина, окончателната диагноза се поставя след доказване на причинителя чрез следните микробиологични изследвания.

В зависимост от стадия, в който протича болестта, тя се лекува чрез диета, етиологично лечение, патогенетично лечение, симптоматично лечение. При тежките форми се препоръчва постелъчен режим и хоспитализация.

За профилактика на заболяването се препоръчва повишаване на здравната култура и хигиена на хранене, контрол на водоизточниците.