БЯС – остро инфекциозно заболяване, което възниква след ухапване от заразено животно. Протича с тежко поражение на нервната система и често приключва с летален изход.

Причинител – вирус на бяс.

Източници на зараза – болни от бяс животни. Източници на заразата за 60% от заболелите хора, са кучета; за 24% от пациентите – лисици; за 10% – котки; за 3% – вълци; за останалите 3% – други животни.

Вирусът на бяс се предава чрез слюнката на заразеното от бяс животно. Особено опасни са ухапванията в областта на главата и китките на ръцете.

Човекът, болен от бяс, е заразен!

Развитие на заболяването – вирусът на бяс прониква през участък от кожата с наранена цялост. Размножава се в поразеният участък, след което засяга централната нервна система. Там той продължава да се размножава, уврежда нервната тъкан, а по нервите попада в слюнчените жлези.

Инкубационният период е от 10 дни до 1 година. Продължителността му зависи от количеството вирус, попаднал в раната, обема повредена тъкан, както и от разстоянието, което трябва да премине вируса от мястото на въвеждане до централната нервна система.

Заболяването се характеризира с общо неразположение, главоболие, сухота в устата, намален апетит, леко повишаване на телесната температура, болки в мускулите, гърлото, суха кашлица, гадене и повръщане.

При 50-80% от пациентите на мястото на ухапването са появява дискомфорт – парене, придърпваща болка, сърбеж, свръхчувствителност. Понякога се случва белегът от ухапването да се зачерви и да се подуе. Болният е депресиран, затворен, отказва да се храни, появява се безсъние, кошмари, ирационален страх…

След 1-3 дни у пациента се появява безпокойство, тревога и страх от водата!

При опит да пие, дори и при мисъл за поглъщане на вода, болния изпитва ужас и болезнени мускулни спазми на фаринкса и ларинкса, дишането става шумно под формата на кратки, резки вдишвания. Тези конвулсии наподобяват звука на течаща вода. Гърчове могат да се предизвикат от духане в лицето на болния на струя въздух, от ярка светлина, шум, допир на кожата. Пациентът става агресивен, склонен към насилие. Той е с нарушено съзнание. Смъртта настъпва в следствие парализа на дишането. Продължителността на заболяването не е повече от седмица.

Спешна медицинска помощ –при проявени признаци на заболяването незабавно се прибягва до лекарска помощ.

Предотвратяване на заболяването – чрез регулиране на популацията на дивите животни; улов на бездомни котки и кучета; спазване на хигиенни и безопасни правила при отглеждане на куче в домашни условия (регистрация, използване на намордник…);задължителна имунизация срещу бяс на домашен любимец.