Аневризма – разширяване и изтъняване на артериалните стени. Обичайно се развива на места, където артерията се разделя на няколко клона и стените на кръвоносния съд изтъняват. В началото размерът на аневризма може да бъде няколко милиметра, но с възрастта се увеличава до няколоко сантиметра.

Аневризмът е опасен за живота, поради потенциален риск от разкъсване на стените на артерията и последващ кръвоизлив под обвивката на мозъка (субарахноидален кръвоизлив-САК) или в мозъчното вещество с образуване на вътремозъчен хематом.

Около 30% от пациентите със субарахноидален кръвоизлив умират до пристигането на спешна медицинска помощ. Сред пациентите, на които е проведено лечение, само 60% постигат задоволителни резултати в дългосрочен план. Останалият процент умират или се инвалидизират. Предвид тежките последици от аневризма, необходимо е превантивно диагностициране и лечение, с цел предотвратяване на кръвоизлива.

Аневризмът се диагностицира с помоща на КТ-ангиография или целебрална ангиография. При КТ на мозъка може да се открие субарахноидален или интрацеребрален кръвоизлив. В този случай помага лумбалната пункция, която показва дори и най-малкия САК.

При малка част от пациентите аневризма се открива на случаен принцип – при изследване на сънната артерия по повод друго заболяване. В други случаи, разрастването на аневризма предизвиква свиване на околните нерви и мозъчни структури, което води до намаляване на зрението, двойно виждане и главоболие.

Лечението зависи от размера и местоположението на аневризма, както и от съпътстващото заболяване

Най-често се прибягва до клипсиране на аневризма. С помощта на микроскоп и подходящ инструментариум, неврохирургът открива аневризма и поставя малка метална клипса, като по този начин се възпрепятства по-нататъшното навлизане на кръв в аневризма и се избягва вероятността от скъсване. Понякога лечението на аневризма е възможно без трепанация. Този подход е известен като ендоваскуларна хирургия. С помощта на катетър, в аневризма се инсталират няколко спирали, които забавят кръвния поток и допринасят за образуването на тромби във вътрешността на аневризма. Благодарение на специфичната анатомия на аневризма, не при всички пациенти е възможно да се приложи ендоваскуларно лечение. Поради различни причини, пациентът и неврохирурга могат да отложат операцията. Важно е да се знае, че аневризма с течение на времето не изчезва и е необходим постоянен контрол, изследвания и наблюдения за изменение в размера и структурата на аневризма.